МЕДИАЦИЯТА В СЛОВЕНИЯ ДНЕС

Най-общо за медиацията:

В Република Словения медиацията е регламентирана в Закона за медиацията по граждански и търговски дела и в Закона за алтернативното разрешаване на спорове по съдебни дела. Целта на първия е да улесни достъпа до алтернативно разрешаване на спорове и да насърчи мирното уреждане на спорове чрез насърчаване на използването на медиация и осигуряване на балансирана връзка между медиацията и съдебните производства. Вторият регламентира уреждането на съдебни спорове в рамките на алтернативни процедури за разрешаване на спорове, предвидени от съдилищата.

Общото правило е, че медиацията е възможна при онези спорове, при които страните са свободни да се разпореждат с искове или могат да сключат (съдебно) споразумение. Когато е разрешено съдебно споразумение, това е регламентирано в членове 3 и 306 от Гражданския процесуален закон.

Медиация, предоставена от съда:

Министерството на правосъдието поддържа Централен регистър на медиаторите, работещи в съдебни програми. Медиатори в съдилищата са съдии, адвокати, психолози, социални работници. Съдия или адвокат никога не е медиатор по дело, което той или тя води като съдия или адвокат. Медиацията по дадено дело е причина да бъде изключено от съдебен процес или представителство, ако делото е пред съдия или адвокат.

Медиацията е неформален, необвързващ, поверителен и структуриран процес - страните решават да пристъпят към медиация доброволно. Всяка страна обикновено поема собствените си разходи по процедурата, но те могат да се договорят и по друг начин. Медиацията е напълно безплатна при семейни спорове, при граждански спорове е безплатна през първите три часа, а при търговски спорове се заплаща изцяло.

Медиацията се предлага на страните в началото на съдебното производство, но те могат и сами да я предложат. Не е необходимо страните да вземат решение за медиация в началото на съдебното производство. Медиацията е възможна и по-късно, когато съдебното производство вече е в ход и дори след издаване на решение или след решение на първоинстанционния съд и подаване на жалба. Страните предоставят съгласието си за медиация в писмена форма, на специален съдебен формуляр или в протокола пред съдията.

След като всички участници се съгласят с медиацията, съдът назначава медиатор, който кани страните на първа среща в рамките на 30 дни.

Медиацията може да приключи на първата среща, но предвид сложността на случая може да са необходими няколко срещи, които се съгласуват между всички участници и медиатора.

Медиацията обикновено продължава около 3 месеца. В сложни случаи дори по-дълго, но страните трябва да дадат писменото си съгласие по предложението на медиатора.

Броят на срещите не е ограничен.

През 2018 г. 47% от медиациите, предоставена от съда, бяха успешно завършени.

 

Задължително препращане към медиация:

Задължителното препращане към медиация е регламентирано в член 19 от Закона за алтернативното разрешаване на спорове по съдебни дела.

Съдът може, когато е подходящо по отношение на обстоятелствата по делото, въз основа на консултация, проведена със страните, участвали в неформалното изслушване, да реши да спре процедурата за период от не повече от три месеца и да препрати страните към медиация, която съдът предоставя на страните.

 Решението за задължително препращане към медиация трябва да включва мотивиране и трябва да съдържа информация за последиците от отказ за препращане към медиация, който е явно неоправдан, както е посочено в параграф пети от настоящия член. Решението се връчва лично на страните.

Страна по делото може да подаде възражение срещу решението за задължително препращане към медиация в рамките на осем дни от връчването на решението, с което се противопоставя на препращането към медиация.

Ако страната подаде възражението, посочено в предходния параграф, съдът, издал решението за задължително препращане към медиация, отменя това решение. Не се допуска обжалване на решението за отмяна на решението за задължително препращане към медиация.

Съдът може да наложи на страната, чийто отказ от медиация е явно необоснован, да възстанови на другата страна по нейно/негово предложение по отношение на всички разходи, които са били необходими за съдебното производство и които са направени от явно необоснования отказ за препращане по-нататък към медиация или част от тези разходи, независимо от резултата от съдебното производство.

Съдът може да наложи на страната, чийто отказ от медиация е явно необоснован, да възстанови на насрещната страна, по нейното предложение, всички разходи, които са били необходими за съдебното производство и които са породени от явно необоснования отказ за препращане към медиация или част от тези разходи, независимо от резултата от съдебното производство.

Когато се решава дали отказът за препращане към медиация е бил явно необоснован, следва да се вземат предвид следните обстоятелства по всеки отделен случай:

  • естеството на спора;
  • решаващи факти по спора;
  • дали страните вече са се опитали да разрешат спора приятелски чрез преговори;
  • размера на разходите, които биха били направени заради медиацията;
  • вероятността тримесечното прекъсване на процедурата, което би било породено от медиацията, да повлияе на резултата от съдебния процес;
  • вероятността медитацията успешно да разреши спора.

Тези разпоредби определят преценката на законодателя, за това че страните трябва да могат да разрешават споровете си чрез медиация, но медиацията в действителност не е задължителна. Всъщност, говорим за задължителна медиация, когато страните изобщо не могат да образуват съдебни производства, ако преди това не са се опитали да разрешат спора си чрез медиация, какъвто не е случаят в Република Словения.