Медиация

МЕДИАЦИЯТА Е ПРОЦЕДУРА НА ПРЕГОВОРИ, ПОДПОМАГАНИ, ОТ НЕЗАВИСИМ ЕКСПЕРТ В ДОГОВАРЯНЕТО И РАЗРЕШАВАНЕТО НО СПОРОВЕ - МЕДИАТОР.

По закон тя е доброволна и поверителна. Експертът, който я подпомага, е безпристрастен към страните и не дава решения по спора. Именно защото не решава спорния въпрос, той осигурява гаранции на страните, че всеки ще бъде изслушан и ще участва във вземането на решение по честни правила. Медиаторът е опитен в насочването на разговора така, че да се намерят допирни точки във вижданията и двете страни да останат доволни от решението, което са договорили.

КАК СТАВА ТОВА?

Страните избират един или двама медиатори, и заедно с тях сядат в разговор, в който да обсъдят спорните въпроси. Медиаторът помага на страните да изяснят кои са приоритетите на всеки и какви са начините да бъдат постигнати. Медиаторът помага и да се изяснят недоразуменията и да се намерят варианти, в които да бъдат уважени най-важните приоритети на всяка страна.

Различното от преговорите, е че има кой да осигури разговорът да тече по честни правила, както и да облече нападателните реплики в конструктивни думи. Освен това всяка страна може безопасно да провери с медиатора докъде би могла да стигне в предложенията си, без да споделя това директно с другата страна (в поверителни отделни срещи на всяка страна с медиатора).

KАК СЕ ОРГАНИЗИРА И КАК ПРОТИЧА МЕДИАЦИЯТА?

1. Начало

За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с избрания от вас медиатор или център за медиация по телефон или e-mail или директно да подадете заявление за медиация на e-mailа му.

2. Свързване с другата страна

След получаването на заявлението за медиация, медиаторът или координатор от центъра за медиация ще се свърже с Вас, за да получи повече информация за спора, която да му помогне в разговора с другата страна (освен, ако вече не сте разговаряли с медиатора).

След това медиаторът или центърът за медиация ще се свърже с другата страна (другите страни) по спора, за да й предаде поканата за доброволно разрешаване на спора чрез медиация, да й представи предимствата на участието в процедурата и да потърси съгласието й за провеждане на медиация. Някои центрове за медиация практикуват изпращането на писмена покана до втората страна по спора със срок за отговор (обикновено до 7 дни), придружена с подаденото от Вас заявление. Успоредно с писмената покана, медиаторът или центърът за медиация се свързват с другата страна и по телефон.

3. Съгласие на другата страна

Ако другата страна по спора също даде съгласието си да участва в медиация, се организира първата среща. Ако не се съгласи, процедурата не започва.

4. Организационни действия преди първата среща между страните и медиатора

След съгласието на втората страна за участие в медиация, може да получите електронно писмо относно провеждането на първата среща - дата и място, кой ще участва, или телефонно обаждане за уточняване на тези въпроси.

Преди срещата страните могат да бъдат поканени от центъра за медиация да представят кратко становище по спора и евентуални съпровождащи документи в определен от него срок (обикновено 3 работни дни преди първата среща по медиация). Те имат за цел запознаването на медиатора със случая. Изпращащата страна изрично уточнява дали становището и документите са предназначени само за медиатора или за медиатора и другата страна.

5. Плащане

Преди провеждането на първата среща се извършва плащане за провеждането на медиацията – съгласно тарифата на съответния център. Точната сума за плащане и начинът на плащане се уточняват предварително, така, че да могат да бъдат взети предвид особеностите на вашия случай, и да получите максимална предвидимост на разходите за процедурата. Таксите могат да се поделят между страните или да бъдат заплатени по уговорка между страните.

6. Начало на първата среща

В началото на първата среща се подписва споразумението за медиация, ако то не е подписано още в етапа на организирането й. С него медиаторът и страните се съгласяват за провеждането на медиацията и определят условията за провеждането й.

Обикновено първата среща се провежда с участието на медиатора/медиаторите и двете страни. Възможно е на нея да присъстват и консултанти на страните. По време на първата среща страните излагат позициите си и обсъждат спорните въпроси.

7. Последващи срещи

След всяка среща медиаторът и страните се уговарят за дата на следваща среща, ако е необходима такава.

Продължителността на срещите зависи от времето, което страните могат да отделят, което е добре да бъде предварително уточнено.

Срещите могат да бъдат общи – заедно с другата страна, и отделни срещи на медиатора с всяка от страните. В отделните срещи всяка страна обсъжда с медиатора силните страни и слабостите си по случая, интересите си, възможните разрешения и информация, която счита за поверителна. Информацията, споделена по време на отделните срещи, остава поверителна.

8. Приключване на процедурата по медиация

» Преди подписването на споразумение страните обикновено отново се събират в обща среща с медиатора, на която се уточняват клаузите на постигнатото споразумение.

» Ако бъде постигната договореност, в зависимост от предмета на спора и собственото си желание, страните могат да сключат споразумението в устна или писмена форма или в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

» Медиаторът обикновено не съхранява подписаната от страните спогодба, нито има ангажимент да я представя в съда. Това е задължение на страните и адвокатите им.

» Практика е след приключването на медиацията, независимо от резултата, страните и медиаторът да се чуят по телефон за проверка на евентуални промени в ситуацията – например, ако не е било постигнато споразумение - да се потърсят нови възможности за такова след преосмисляне от страните, а ако е било постигнато споразумение, да се обсъди напредъкът по изпълнението му.

Дори когато не бъде постигнато споразумение, фактите показват самостоятелните плюсове от проведената медиация - подобрена комуникация между страните, по-голяма яснота по това какви точно са проблемните въпроси, какви са нуждите на всяка от страните и какви са вариантите за решение. След проведена медиация без постигнато споразумение, нерядко се случва страните сами в по-късен момент да постигнат договореност и да уредят отношенията си.

КОГА МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ МЕДИАЦИЯ?

Препоръчително е медиация да започне във възможно най-ранен етап от възникване на различията между страните и преди завеждане на съдебно дело. От друга страна, дори когато е заведено съдебно дело, във всеки момент от него няма пречка да започне и да се проведе медиация. Медиация може да се проведе и успоредно с арбитражно дело.

МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРОВЕДЕ МЕДИАЦИЯ ПРИ ВИСЯЩ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС?

Да. Във всеки момент от съдебния процес може да се проведе медиация – както преди първо съдебно заседание, така и след него, и дори след като е получено решение от първата съдебна инстанция, и ли тече производство във втора инстанция. Практиката показва, че срещи по медиация могат да се проведат между две съдебни заседания, така, че това да не се отразява на воденето на делото.

КОЛКО ВРЕМЕ ОТНЕМА МЕДИАЦИЯТА?

Медиацията е възможно най-бързият начин за разрешаване на един спор. Обичайно споразумение се постига 1 до 2 месеца от започването на процедурата. Това зависи от времето на страните и от естеството на спора. Най-често страните се договарят за 2-3 срещи по медиация. Времето на всяка среща е различно, обичайно 1,5 до 3 часа, но няма правила за това. Срещите могат да се провеждат като общи - между двете страни и медиатора заедно, или отделни – само между медиатора и една от страните.

ПО КАКВИ СПОРОВЕ СЕ ИЗПОЛЗВА МЕДИАЦИЯ?

Според българския Закон за медиацията, медиация може да се проведе по „граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица..., както и в случаите предвидени в Наказателн-процесуалния кодекс “ чл.3, ал.1 и 2. И не се провежда „ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение. “, чл.3, ал.3.

Практиката показва, че медиацията е особено полезна при семейни, търговски, имуществени и всякакви договорни спорове.

Отговори на въпроси за приложението на медиацията по различни видове спорове - от практиката на медиатори, можете да видите ТУК.

Дали медиацията е подходяща за Вашия конкретен случай, можете да видите ТУК.

КОГА ПРОЦЕДУРАТА ПО МЕДИАЦИЯ Е УСПЕШНА?

Нормалното очакване е процедурата по медиация да е успешна, когато приключи със споразумение. Практиката показва, че дори медиацията да не е приключила със споразумение, тя се оказва успешна с оглед развитие на бъдещите отношения между страните. Често, след проведена процедура по медиация, страните споделяйки и изчиствайки недоразумения в комуникацията и поведението помежду си, съумяват занапред да подобрят отношенията си и постепенно да разрешат възникналите между тях проблеми.

Ето защо, медиацията е постигнала резултати и когато не е постигнато формално споразумение, но има положителна промяна за страните – например, вече могат да се чуват и да разговарят без да се стига до спречквания, изяснили са по-добре за себе си какво иска другата страна и какво всъщност е приоритет за тях.

Един от най-благоприятните резултати от медиацията е, че вследствие на разговорите в нея страните обичайно са в състояние да вземат решение как искат да продължат отношенията си с човека или компанията, с която е спора, и вече по-внимателно и целенасочено да работят за постигане на целта си, или за подобряване на отношенията си, ако това е важно. Затова неслучайно, до няколко месеца след медиация, хора, които не са се договорили в процедурата, успяват да постигнат съгласие по спорните въпроси, тъй като са съумели да продължат конструктивен диалог помежду си след медиацията.

КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АКО НЕ СЕ РАЗБЕРЕМ?

Ако не се постигне споразумение в медиацията, това не е краят, а просто едно стъпало по пътя на постигането на решение.

Защо това е така? Защото постигането на споразумение не е самоцел в медиацията. Често страните не са готови да сключат споразумение – поради това, че очакват всеки от тях да направи стъпки, за да спечели доверието на другия и затова е необходимо време, или поради това, че е необходимо да узрее мисълта кое е най-изгодно за всеки. В началото на процеса по разрешаване на спора с медиацията често страните тръгват с нереалистични очаквания и готови за битка, и с течение на времето започват да разбират приоритетите си по нов начин. Постепенно получаването на дължимата сума, или на 50% от времето с детето, престават да изглеждат като единствено решение. Вместо това започва да се оформя по-големият приоритет – да получа максимална печалба, макар и не чрез директно плащане, а чрез съдействие за получаване на нов договор, нов клиент, или съвместно начинание, от което ще произтекат печалби, надвишаващи дължимата сума. Или в случая с родителските права и времето с детето – 50% от времето с детето е заместено от приоритета да участвам пълноценно в отглеждането, възпитанието му и вземането на решения за него, което може да стане с по-голямо участие в свободното време на детето, или с включване във воденето му и вземането му от училище и извънкласни занимания, или с воденето на детето на места, на които смятам, че ще разширят най-добре кръгозора на детето.

Именно защото за разбирането на приоритетите по нов начин понякога е необходимо да мине време, медиацията в много случаи задвижва този процес, разравя втвърдените повърхностни пластове на позициите и отваря място за разговор въз основа на приоритетите и нуждите. И когато е успяла да помогне на страните да разговарят по-леко и уважително помежду си, те могат да продължат разговорите и да постигнат съгласие в по-късен момент.

Именно затова споразумението в медиацията не е самоцел, и това, че не сте се разбрали в медиация, не означава, че процесът по договаряне на решение помежду ви е спрял.

Затова е препоръчително да използвате тласъка от медиацията и да продължите разговорите помежду си.

Много често, медиаторът може да Ви чуе известно време след медиацията, за да попита как вървят разговорите и дали е необходимо да помогне, за да ускори постигането на споразумение. Разговорите при медиатора често катализират този процес, тъй като при него хората успяват да разговарят в „безопасна среда“, където са по-спокойни да изразят какви ги притеснява и какво искат да се случи.

Ако все пак, след медиация сметнете, че не искате да работите за продължаване на разговорите или на отношенията с другия човек, за Вас остава отворен пътя да разрешите спора по друг начин – като възложите на адвоката си да преговаря с другата страна или неин представител, или да заведе съдебно дело, в което съдът да реши въпроса. Тези варианти са налице през цялото овреме, така, че нищо не губите докато преговаряте в медиация или след нея и полагате усилия да се разберете. Тъй като тези усилия във всички случаи имат потенциала да ви донесат много по-благоприятен резултат в сравнение със съдебния път или пътя на конфронтиране с другата страна.
 
ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ И ВЪПРОСИ: project@bgmediation.com.